Хижа "Нановица", с. Нановица
Забележителности

Татул – светилището на траките
Село Татул се намира на 30 км югоизточно от гр. Кърджали. Смята се, че това място се е използвало за жертвоприношения към бога на Слънцето, поради ориентацията на монолита, който е насочен към Слънцето в деня на равноденствие. Поради тази причина паметникът се нарича българския „Стоунхендж“. Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено на Орфей. В голяма скала са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство. Комплексът при село Татул се състои от средновековна крепост и древно езическо светилище, изсечено в скална пирамида на хълмиста височина до селото. На това място са открити останки от царски атрибути – златна маска и жезъл, малка фигурка на Орфей с лира в ръка, керамика.

Вкаменена гора
В североизточните склонове на Дамбалашкия рид, изграден от терциерни скали, край Момчилград се разкрива чудна „каменна гора“. Тя представлява множество вкаменени (сифилицирани) дървета, които се показват сред реолитовите туфи. Множеството каменни стъбла на тази гора имат вид на дълго горели, но недогорели дървета. Съставени са от здраво споени песъчинки и скални отломки. Предполага се, че са скали, които са се образували преди 25-30 млн. години, когато Източните Родопи са били подложени на подводна вулканична дейност Каменната гора обхваща 120 м. Представена е от двадесетина ствола и дънера. Стволовете са разкрити на височина до 2,5м. при постоянна дебелина 0,4 – 0,6 м. в диаметър. В напречните им прерези ясно личат годишните кръгове. Двата най-големи дънера са с диаметър около 2 – 4м. Те се подават сред туфите на височина до 1 м. В единия има малка хралупа, пълна с вкаменени „трески“, споени от риолитови туфи. Повечето от стволовете и дънерите са изцяло силифицирани, но три от тях имат зонален строеж. Външните им зони (5 – 15 см) са овъглени, а след това силифицирани. Сред туфите са разпръснати многобройни части от овъглени и силифицирани клонки. Вероятно е имало и дървета, които са били изпепелени или напълно овъглени и по-слабо силифицирани. Затова понастоящем наред със запазените стволове сред туфите, може да се видят и кухи, дървовидни тръби с дебелина до 3см. в диаметър и с отпечатъци от дървесна кора по вътрешната им страна. С течение на времето, в резултат на различни благоприятни фактори се е създал един твърде рядък и много красив природен феномен, включен в списъка на защитените природни обекти и представляващ важен източник за палеогеографското развитие на тази част на нашата страна.

Дивечовъден  участък “Студен кладенец” – (Еленовото стопанство)
Създаден е през 1957 г. заедно с изграждането на язовира. Обхваща площ от 7000 ха, от които 5200 ловна. През 1962 г. в стопанството са вкарани първите елени-лопатари, а към днешна дата те наброяват към 1000, съжителстващи с диви свине, сърни, зайци, кеклик и др. ДДС “Студен кладенец” основно се занимава с развъждане и разселване на елени. Ловуването се извършва по линията на организиран ловен туризъм.  В рамките на стопанството се намира скалния масив “Юмрук кая”, където гнездят белоглав, черен и египетски лешояд и скални орли, които са  защитени в цяла Европа. В района убежище намират 219 вида птици, от които 59 са в Червената книга на България и 69 са включени като защитени по “Натура 2000”.

Масивът “Дамбалъ” с лековитата вода
Планинското възвишение, известно сред местното население като “Дамбалъ” е на около 7-8 км североизточно от гр. Момчилград. До там се стига по обозначен черен път – през селата Груево и Летовник. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. В подножието му е изградена чешма с няколко чучура. Съществува поверие, че в полунощ на 5 срещу 6 май водата придобива чудодейна сила и лекува различни заболявания. От скалния венец се разкрива прекрасна гледка. В района се забелязват древни изсичания в скалите, а по дерето, образувана от изтичащата вода, в местността Скална глава (Кая башъ) между селата Летовник и Чомаково има изсечени множество трапецовидни скални ниши.

Вековните дървета в местността “Кедика” край с. Равен
Малко преди влизане в с. Равен, в местността “Кедика”, край тюрбето на Ибрахим баба до асфалтовия път има 10-12 екземпляра от вековен зимен дъб. Това са останки от древната гора, покривала територията на Източните Родопи и описвана от хроникьорите като Великата Българска гора (Silva Magna Bulgarika). Дърветата са с внушителни размери, сравнително добре запазени, на възраст от 250 до 350 години.

Алиански комплекс “Елмалъ баба”, с. Биволяне
Комплексът е един от най-ранните на територията на Източните Родопи – изграден е през XVII век. Надпис в двора край тюрбето гласи, че там е погребан Гюнер баба – син на бекташийския отец Елмалъ баба, чието име носи комплексът. Тюрбето е с шест гроба под един покрив и осмостенна розета на тавана. В съседство, в отделно помещение е гробът на Фатма – съпругата на пророка Али, почитана като покровителка на майчинството и децата. На това място, в началото на месец септември се провежда най-големият събор на алианите в тази част на Родопите.

Големият и Малкият казан
В местността “Казан беюг” край махала Въз на с. Равен се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 метра. В района има множество изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши, както и добре запазена гробница с ясно изразен жлеб за нейното затваряне. По повърхността се срещат керамични фрагменти. Комплексът има добра визуална връзка със светилището при с. Татул. Не са извършвани организирани разкопки.

Жертвен камък – Шарапаната край с. Вряло
Една от добре запазените шарапани в тази част на Родопите. Разположена е край махала Гузоллар на с. Вряло. Местните хора я наричат “шарап-ташлар” или “шарпана”. Съставена е от два басейна, разположени стъпаловидно, свързани чрез улей. Единият е с кръгла форма, диаметър 2 м и дълбочина 0.5 м. Вторият басейн е под него. Има елипсовидна форма с диаметри 1.30 и 1.13 м и същата дълбочина.

Защитена местност Равен
Заема площ от 25.10 хектара с землището на с. Равен. Формирана е от буферната зона на поддържания резерват “Боровец”. Обявена е за защитена със заповед на Министъра на околната среда и водите през 2007 г. На територията на зоната, сред варовиковите скали се срещат различни добре запазени вкаменелости.

Комплексът край с. Неофит Бозвелиево
Нишите са разположени на открояваща се скала вдясно от пътя в посока към с. Лале. Издълбани са на достъпно място, във варовик, което се среща сравнително рядко. Те са 11 на брой, разпределени на 2 нива. Сред тях има и недовършени, което дава възможност да се проследи начинът на изсичане.

Конакът на Али бей, с. Нановица
Построен е през 1851 г. от Али бей, с чието име е популярен сред местното население. Стаите са с оригинална дърворезба, на много места по ъгловите градежни камъни има украса. Къщата е била предназначена за конак и е с типична архитектура на края на XVIII-XIX век.

Крепостта “Асара” край рудник Звездел
Средновековна крепост, изградена през ХI-XII век на доминираща височина в района на рудник Звездел. Открояват се останките на две големи кули, като в едната от тях има следи от жилищни помещения и параклис. На по-късен етап, двете кули са свързани чрез крепостна стена. Източната кула е охранявала портата. Снабдена е с водохранилище, чието дъно е измазано с розов хоросан. Водата е пречиствана с пясък.

Старата джамия
Джамията се намира в гр. Момчилград и е построена през XVII век, като до днес продължава да е действащ религиозен храм. Има оригинална архитектура – единствената джамия в региона с две стари, елегантни минарета. През 2004 г. е извършена основна реставрация на храма.

Текето на Ахат баба, с. Постник (с. Текке)
Текето е изградено по сунитския канон, но се почита от алианите в района. Носи името на Ахат баба – сунитски светец, воин на правата вяра, надарен с магическа сила и способности. Сам доизгражда тюрбето си (символичен гроб, предмет на поклонение), като повдига ключовия камък над вратата, по който са останали кървави отпечатъци от неговите пръсти. Около сградата има запазени стари гробове с арабски надписи по тях.

Тракийски мегалити, с. Друмче и с. Обичник.
В района на с. Друмче, на около 1 км югозападно от него има два скални комплекса отстоящи на около 200 м един от друг, с множество изсечени в тях ниши. Общият им брой е около 60, като някои са недовършени. За да се достигне до тях се тръгва по пътека, минаваща вляво край гробището на селото.

Харман кая, с. Биволяне
Това е скално изсечено светилище, разположено на невисоко плато на около 2 км източно от с. Долна Чобанка. Формирано е около малка пещера с дълбочина 7 м. Ранните археологически материали се отнасят към късноенеолитната епоха. В скалата до входа на неголяма пещера, са издълбани трапецовидни ниши с южно изложение. Из цялата площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

Църквата “Св. Цар Борис” в гр. Момчилград (1939 г.)
Църквата е изградена в периода 1938-1939 година на мястото на малък параклис. Тя е еднокорабна базилика, носеща името на канонизирания за светец цар Борис I. Иконостасите и архиерейският трон са от дърворезба. Дървената пластика се отнася към Девърската школа. До южната стена на храма е построена костница, в която се съхраняват тленните останки на загиналите за освобождението на този край.

Регионален исторически музей – град Кърджали реализира своята дейност на територията на Източните Родопи, Южна България. Създаден е през 1965 г., за да се проучват, опазват и разпространяват културните ценности, носители на историческата памет на региона. Основният фонд съдържа около 37 000 експонати. Регистрирал е 179 археологически обекта, от тях 19 праисторически, антични – 122 и средновековни – 37. От регистрираните паметници на културата – 30 са от национално значение.

Перперикон е светилище, извисяващо се на скален връх с кота 470 м, разположено в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.

Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:

• Мощна крепостна стена.
• Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
• Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв.м.
• Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите. В новокаменната епоха (края на VI век- началото на V век пр.н.е.) Перперикон е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата, затова са оставяли скалната обработка на природните стихии- вода, вятър, дъжд. Така за Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по- късен етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по- големи повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете на които са създадени без никакъв свързващ материал. Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена. От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система, гробници. Някой от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения, както на животни, така и на хора.
Археологическите открития при разкопките на Перперикон крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.
Няма как – идеш ли веднъж повтаряш .
Поклон пред  предците ни,  обитавали са най-красивото кътче на света:
Бяхме в стаята на царицата:
Видяхме трона на краля – слънце:
Почетохме гробовете, възхитихме се на съоръженията за събиране на вода:

Кърджалийските скални пирамиди.
Скални образувания – земни пирамиди разположени на изток и североизток от гр. Кърджали, в землищата на селата Зимзелен, Повет и Доброволец. За разлика от останалите пирамиди, Кърджалийските са образувани във вулкански туфи, които са възникнали от вулканската пепел на дъното на еоценското море, преди 50 млн. години. Разнообразното им оцветяване (розов, зелен, жълт или бял цвят) се дължи на многобройните оксиди, главно железни и манганови, с които са наситени. Скалните пирамиди са се образували в резултат на действието на денудацията и ерозията върху туфите. Наричат ги също така белите сипеи. Нееднаквия състав на туфите е причина и за нееднаквата твърдост на скалите, а оттам и различната им издръжливост срещу въздействието на водната и ветрова ерозия. За цялостното обхождане може да се подходи откъм Оловно-цинковия комбинат, намиращ се край с. Доброволец. Тези скални форми се нареждат сред най-красивите ни природни феномени.

Каменни гъби
Няколко скални образувания с ясни форми на големи гъби. Те са много красив скален феномен. Имат хармонични пропорции, което създава илюзия за истински гъби. Те са почти еднакви размери – височина около 2,5 м, колкото е и дебелината на пластовете, от които са се образували. Гъбите са се формирали едновременно в два слоя на туфите с различни механични свойства. Долният, в който са „пънчетата“ на „гъбите“ е по-слаб и има розов цвят, който се дължи на минерала монтморилонит. Горният пласт, от който са образувани „гуглите“, е от зеленикави туфи. Главен „скулптор “ за формирането им е дъжда, а негови активни помощници са слънцето, ветровете и студовете.

Вкаменената сватба
Красивата скална композиция има много имена – Кърджалийски пирамиди, Скални гъби. Но тя наистина прилича много на едно каменно сватбено шествие. Особено като се погледнат скалните фигури, които стоят една до друга, точно като хора. За тези чудно оформени скални фигури има много легенди. Най-интересната от тях е за незавършена сватба. Цялата неповторима панорама се украсява от зеления килим на тревата, храстите и дърветата наоколо, поникнали като по чудо върху тези безплодни скали. Привечер очарованието е почти осезаемо – под залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, странните каменни фигури хвърлят дълги сенки и лекия ветрец се долавят сватбарските напеви. Вкаменената сватба е истинска симфония в бяло и розово, една безредна тълпа от възрастни и деца, облечени в дълги до земята празнични дрехи. Има оформени различни групи. Природата е сътворила също и обелиски, гъби и пирамиди, които подсилват очарованието на скалната композиция

Скални гъби с ниши над язовир Кърджали, стърчат причудливи скали с тракийски ниши, а скалния комплекс преди село Дъждовница е уникално събиране на причудливи канари, скални гъби с ниши по тях и кръгли отвори.

Природната забележителност “Хладилника”.
Намира се северно от гр.Ардино, до устието на река “Давидковска”, при вливането и в река “Арда”. Представлява хладилна пещера, може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. До него може да се достигне с автомобил.

Тракийското светилище “Орловите скали” край гр.Ардино.
На около два километра от града се намират така наречените Орлови скали. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8-12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите. Такива ниши има и в скалите до селата Безводно, Сухово и Дъждовница. По голямата част от пътя е достъпен за високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.

Тракийската крепост “Калето”.
Със Заповед №550 / 07.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите за природна забележителност е обявено и историческото място “Калето” с площ от 0,5 ха находящо се на 500 м. от тракийското светилище “Орловите скали”. По терена има голямо количество фрагменти от глинени съдове. Крепостта е изцяло разрушена.

Крепостта “Кривус” край с.Башево.
Кривус е крепост се намира в южната част Родопи, разположена е на скален нос, на около 100 метра над нивото на р. Арда, която обгражда Крепостта от три страни. Тя е построена през 10 век, за да бъде защитаван районът около течението на река Арда в най-източните части на Родопите. От крепостта има значителни останки. От крепостната стена в момента на места достига до 5 метра височина. Сревнително запазени освен това са бойниците и входът на крепостта. Кривус е разположена на малко възвишение, но въпреки това от няколко страни я обкръжават дълбоки пропасти и е била трудно-превземаема. За крепостта има информация в някои византийски хроники. За нея се споменава от византийският летописец Георги Акрополит. Летописецът разказва, че през войната в 1254г. българите за кратко време подчинили обширна територия и много градове край р. Марица. Те навлезли в Родопите и една след друга превзели крепостите край Пловдив – Стенимахос, Перущица, Кричим, Цепина. Нататък победоносната армия се изправила пред твърдините на Източните Родопи, чиито имена са известни от хрониките – тогавашния областен център Мнеакос, Перперикон, Устра, Ефраим, Кривус и Патмос. След драматични обсади паднали всички крепости с изключение на главния град Мнеакос, който, макар с полуразрушени стени, издържал атаката. Запазена е добре само цитаделата (вътрешната крепост), която е с размери 50 м на 40 м. Стените й се издигат на височина до 6 м. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел. При археологическо проучване на останките са открити монети и християнски символи. Има следи от останките на църква, която е била разположена в центъра на двора. Открити са също и множество оръжия. На неголямо растояние от Кривус е разположена средновековната крепост Патмос.

Крепостта „ПАТМОС”
Намира се на скалист полуостров, образуван на мястото на вливането на р. Боровица в р. Арда. Сега и двете реки са завирени от яз. „Кърджали“. Крепостта е по-голяма от съседната Кривус, с добре запазени останки от крепостни стени, основи на кула и черква.

“Дяволският мост” на р.Арда.
Построен е през 17 или 18 век и има уникална архитектура. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието.
Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “ Печатът на Соломон“. Мостът е разположен в много живописна местност и е едно от любимите места за посещение от кърджалийските туристи. До него водят няколко маршрута.

Язовир „КЪРДЖАЛИ” 
В този свят всичко  е различно, ако другаде е „красиво” тук е „впечатляващо”.  Това е светът на Орфей.

Стената на яз. Кърджали
Намира се на около 1.5 км от крайните къщи в кв. “Възрожденци” на гр. Кърджали. Строена е в периода 1957-63 г. Представлява уникална за времето си куха дъговидна конструкция. Висока е 103 м, а дължината е 341 м. Язовирното езеро е дълго 20 км и е с обем 532 млн. куб. м вода. Под стената е изградена Водноелектрическа централа с възможности за средногодишен добив на електроенергия от 164 млн. квтч.

Крепостта „МОКЯК”
Построена е през ХІІ-ХІІІ век. Останките й се намират на скалист връх, наречен Шеста крепост (586 м), склоновете на който се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. „Студен кладенец“). Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. Запазена е и част от семстенната кула (височина до 3 м). В крепостта се намират и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости – 18 000 кв. м.
Крепостта се намира на 2 км (30 мин) южно от с. Широко поле, Кърджалийско.

Тракийска крепост при с. Лисиците
Намира се на 100м. южно от селото в м.Чит кая. Стената от камъни без спойка прегражда северната достъпна част и огражда площ от 200кв.м. Не са регистрирани основи на сгради и други съоръжения. Обектът не е проучен археологически. Околните скали са прорязани от десетки скални ниши. Тракийска крепост от ІV – І век пр.н.е. в близост се намира връх “Дамбалъ” действащо светилище.

Крепостта „Вишеград” /”Хисара/  
Тази родопска крепост се намира в  местността “ Харман кая”,  на десния бряг на река Арда и е разположена върху скалист връх над яз. „Студен кладенец“. Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените стени са високи до 8 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ век. Името на крепостта има славянски произход и означава „висок град“, име давано на крепости и в други славянски държави.
Крепостта се намира непосредствено северно от селото и до нея се стига по коларски път. В местността “ Харман кая” е открита тракийска крепост / ІV – І век /

Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“
В Кърджали се намира и един от значимите cредновековни паметници – храмът „Св. Йоан Предтеча“ в кв.“Веселчане“, реставриран в този вид през 2000 година. Той е бил част от средновековен манастирски комплекс от 11-14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция.

Пещерата „УТРОБА” край с. Ненково
Тракийско светилище Пещера Вулвата /пещера-утроба/. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината – около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери-утроби.
В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI-Х в. пр. Хр. Тунелът е с идеална ориентация юг-север, като входът му е от юг. На тавана му има специално направен процеп, през който точно в 12 ч всеки ден пада един слънчев лъч. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява, движейки се към олтара. При нарастването си светлината добива формата на фалос. През август, когато пещерата е проучена за първи път лъча е бил около 2 метра. През февруари или началото на март обаче слънцето минава на такова ниво, че лъчът се уголемява до 22 м и влиза точно в дупката на олтара. Там слънчевият фалос се задържа с леко трептене минута-две. Това невероятно явление, символизиращо оплождане, е заснето от пещерняка Гумаров с видеокамера. То може да се види само веднъж в годината, точно в 12 часа. Денят, в който се разиграва това чудо, още не е известен на учените, защото водачът пещерняк не е запомнил точно кога е бил в пещерата. Вървейки от изток на запад, слънцето постепенно влиза в малкия скален процеп под формата на продълговат лъч. Колкото повече заревото отива на запад, толкова повече лъчът се увеличава.От пещерата струи вода, която се събира в малък басейн в подножието й. Иначе районът на с. Ненково е абсолютно безводен. Водата в пещерата-утроба се просмуква от скалата и не пресъхва никога. В религията на траките (орфизма) култовите места са винаги на връх в планината, в пещера с течаща вода в нея. Пещерата е за траките символ на утробата, зачатието и възраждането на живота. Затова проф. Николай Овчаров е убеден, че е открил дълго търсената пещера утроба, древния храм на траките, където са се провеждали божествените мистерии наречени още дионисиеви оргии. В България са открити хиляди тракийски жертвеници, но такава пещера-утроба, която обяснява орфизма, досега не е намирана никъде по света. Говори се, че подобни пещери има в Делфи и на о. Самотраки в Гърция, но те не са толкова добре запазени и така прецизно оформени. Нашата пещера край Ненково е храм, в който траките са правели Дионисиевите мистерии, казва Николай Овчаров. Откритието доказва, че орфизмът е издигал в култ слънчевия бог, който опложда подземната богиня майка и това се случва в пещера. Във фрагмент от „Вакханките“ на Еврипид се разказва как са протичали тези мистерии. Там се описва оргия, която се прави в пещера с течаща вода, символизираща сперма. Фолклорът ни също пази данни за вярванията на траките. В Странджанско например се почита св. Марина, която е пряка наследница на античните божества. Тя също обитава пещера и култът към нея изисква веднъж в годината момите и ергените да участват в тайнството на зачатието. В сведение на античния историк Херодот също се споменава, че тракийките са участвали в оргии и това е ставало в пещера.
Като вървите от х. Боровица по шосето нагоре, се минава покрай една чешма с надпис на турски. Върви се около 10-15 минути, но внимателно гледайте вдясно. На един бор има стрелка с почти изтрит надпис „Вулвата“. След около 40 мин. изкачване се стига до маркировка с купчинки камъни – оттам нагоре се върви по скалиста пътека и се стига до пещерата. Наскоро е направена дървена стълба. Струва си да се види.

Крепост Устра
Устра е една от добре запазените крепости в Родопите. Крепостта се намира в близост до с. Устрен, в община Джебел, Област Кърджали. Построена е на най-високата част на стръмен връх, което е било стратегическо място, понеже от този връх се разкрива много добра видимост на голямо растояние в околността. Важно значение на крепостта е било чрез нея да се охранява минаващият от там търговски път. Крепостта е изградена през Средновековието, през периода на 10в. и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. От крепостта са останали руини на основите на много от сградите и кулите.

Крепостта „МАЛАСАР”
Крепостта е изградена на непристъпен скалист връх, намиращ се под крепостта Устра, към която се открива красива гледка. Стените й са запазени с височина до 5 метра. Маласар „Крепостта на съкровищата“ е построена още от времето на траките – VІ-V век пр.н.е. Запазените са незначителни останки, като са достигналите до нас фрагменти от крепостни стени са с височина до 4 м. До крепостта се намира култово светилище – Скалата на ветровете, скала с отвор, през който местните хора се провират за здраве. Крепостта се намира на около час от х. „Устра“ и на около 3 ч. от град Джебел, през с. Казаците.

Водно огледало (Каналът) на р. Арда, гр. Кърджали
През 2009 г. е изграден внушителен канал на р. Арда, в очертанията на града. Започва на около 300 м след стената на яз. “Кърджали” и стига до моста към кв. “Веселчане”, почти до нулата на яз. “Студен кладенец”. Представлява внушително съвременно хидротехническо съоръжение, част от цялостен проект за благоустройство на тази част от града. Проектът включва и създаване на зона за отдих край реката, както и изграждане на бизнес център в същия район. Във водите на канала ще се движат атрактивни лодки и малки туристически плавателни съдове.