ПБ "Св.Св. Константин и Елена"
Забележителности

Чудните скали
Разположени на десния бряг на река Луда Камчия близо до село Аспарухово, „Чудните скали“ са наистина много красива и впечатляваща скална композиция. Имат форми на островърхи, високи конуси и пирамиди. Погледнати отдалече приличат на полуразрушен древен замък. От западната страна те се спускат отвесно до водите на реката, а на изток постепенно губят височината си и стават по-разнообразни. От нивото на реката скалите се издигат до 50 – 60 м височина, а нагоре по склона дължината им е около 200 м.

Крепост Овеч
Крепостта е издигната първоначално само като отбранително съоръжение, но бързо се превърнала в относително голямо селище. В различните периоди, тя е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Превземана е от рицари, турци, руски войски. По време на Второто българско царство Овеч вече е важен административен, стопански и военен център, както и едно от седемте седалища на митрополити. Всъщност при евентуално превземане на Варна Овеч е била основната преграда по пътя към Плиска, Преслав и Търново.

Аладжа манастир
В близост до курортния комплекс Златни пясъци се намира прочутият скален манастир „Св. Троица“, наричан от населението „Аладжа“, което на турски означава „пъстър“. Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Хв., когато през българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България достигнали своето най – голямо развитие. Тогава и Аладжа манастир отбелязал своя разцвет.

Побитите камъни са уникален геоложки феномен. Той се намира на 18 км западно от гр. Варна, в землищата на  селата Слънчево, Баново, Страшимирово, Белослав и Повеляново. В полупустинна местност са разположени на големи и малки групи огромните каменни колони. Каменните стълбове достигат височина до 7 м и диаметър до 3 м. Някои от тези колони са кухи в средата, а други са плътни. За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези. Счита се, че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците се напукали, а валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика. Други учени защитават становището, че те имат органичен произход и са оформени от подводни коралови рифове. През 1963 г. е изказано мнението, че побитите камъни представляват вкаменена еоценска гора или пък биогенни водораслови постройки. Но най-новата теория доказва, че тези структури са се формирали около природни газови извори.