ПБ "Света гора", гр. Велико Търново
Забележителности

Велико Търново – Градът е столица на Втората българска държава, благодарение на богатото си културно-историческо наследство е важен туристически център. До 1965 година градът носи името Търново, когато пред него е добавено Велико заради предишната му слава. Градът е на 16-то място по население с 68 783 жители и един от четирите града в България с положителен естествен приръст. Разположен е между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана. Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона.

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

Регионален исторически музей Велико Търново – музеят притежава изключително богато разнообразие от предмети свързани с историята на града и държавата като цяло. Самият музей е разпръснат в няколко сгради из града.

Археологическият музей, в който е представена експозицията “Търновград – столица на България XII – XIV век”, се намира западно от площад “Съединение”. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.
Музеят “Възраждане и Учредително събрание” се намира в северната част на площад “Съединение” в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак.

Сарафкината къща се намира на улица “Гурко” във възрожденската част на град Велико Търново. Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкитана къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.

Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното и изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида в който я виждаме сега.

Затворът-музей се намира южно от изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание”. Строителство на затвора започва около средата на XIX в. През 1854 г. той вече се използва по предназначение.

Никополис ад иструм – античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново – Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в средната Дунавска равнина. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села.

Занаяти – През XIX век Самоводската чаршия била централно място във Велико Търново. Много занаятчии работели в ателиетата си – непосредствено пред очите на минаващите хора. Имало ковачи, бакърджии, грънчари, оръжейни майстори, сладкари, месари и други.
Днес голяма част от ателиетата и къщите са напълно възстановени. Съвременните заятчии, работейки пред очите на публиката, използват оригинални технологии и инструменти. Многобройните антикварни и сувенирни магазинчета предлагат уникални частички изкуство и копия на старовременни бижута, оръжия, керамика и дърворезби.