ПБ "Иглика", с. Марково
Забележителности

Етнокарта:Марково/Пловдив

Село Марково се намира в полупланински район. Разположено е на 5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица, в така наречената Родопска яка. Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.
Град Пловдив се намира само на 5 км от село Марково, като това предоставя чудесна възможност за разглеждане на античните и културни забележителности в града.

Етнографски музей – Регионален етнографски музей в Пловдив е вторият по големина, в България, специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и притегателен център за културен туризъм. Помещава се в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Експозиция представя традиционната култура на Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти в музея са представени абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, тъкани, килими, музикални инструменти и обреден реквизит. Представен е и градския бит.

Античния театър – Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Според открит строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98-117). В края на IV-ти век голяма част от театъра е разрушена – от пожар или заметресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологическия музей в Пловдив.

Стария град – В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.