НОВИНИ

КНИГА ЗА ПОХВАЛИ И ОПЛАКВАНИЯ

Госпожо Николова,

искам да Ви споделя колко сме впечатлени и доволни от посрещането и гостоприемството на бай Иван Чолаков в почивна база "Видима" в гр. Априлци. Чувствахме се като у дома си. Успяхме да си починем и да се забавляваме на воля. Храната беше много вкусна. Учениците си направиха дискотека, защото беше подсигурена уредба. Всички се върнахме удовлетворени от екскурзията, която Вие помогнахте да си направим.

Имаме само една препоръка - ако има възможност базата в гр. Априлци да се реновира, защото е жалко такава сграда да се остави да се руши. Нека да не пропиляваме това, което е съградено преди много години с много любов и сили. Също така искаме да изкажем и благодарности на двете деца (учениците от единадесети клас - Георги и Сара - от единственото на Балканския полуостров училище за водачи в с. Черни Осъм), които ни помогнаха да направим безопасен и спокоен трудния преход до "Видимското пръскало". Те ни показаха, че освен магистрали и боклуци в България има приказна природа, на която успяхме да се насладим.

Още един път изказвам нашите благодарности за помощта, която ни оказахте, за да си изкараме чудесно екскурзията.

С уважение: инж. Десислава Йорданова - учител в ГПЧЕ "Екзарх Йосиф" гр. Разград

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Младежко време
Десислава Начева, XII кл. – клуб „Репортери”, ЦУТНТ
/ от ПМГ „Акад. Н. Обрешков/

На 25 август ние, клуб „Репортери”, тръгнахме на път към едно прекрасно място. Но, читателю, когато прочетеш „прекрасно” не си мисли, че това място е било скъп хотел с педантично подредени стаи, където на всяко легълце има по едно комплектче козметика и мека бяла хавлийка. Напротив, ние се настанихме в една ученическа база, чийто вид не бе нещо особено. Интересно е в това, че няма нищо интересно в мястото, а най-интересно е преживяването ни там. Десет дни!

Ние бяхме първите ученици, настанили се в хижата. С нетърпение дочакахме да дойдат другите групи, с които в този момент имаме силна приятелска връзка.

Дойде време за нас, младежите в „Шумнатица”. Десет дни.  Десет дни, прекарани в опознаване. Десет дни, в които имахме възможността да направим различни походи, да си организираме дискотеки и концерти, да потанцуваме около запаления лагерен огън. Всяка една от групите представи себе си по някакъв начин. Ние подготвихме театрална сценка с лош край – форум театър – в който трябваше да участват желаещи от публиката, за да променят сюжета, така че да завърши с „happy end”. Новите ни приятели от Балчик – Танцова формация „Ритъм” - потанцуваха, от Плевен – попяха, Младежкия духов оркестър от Благоевград – посвириха -  като всяка една от групите се представи с концерти, но в различни дни.

Когато се събирахме около огъня или седахме да закусим, когато се срещахме из коридорите или в двора, всички започвахме да се замерваме с бързи погледи, виковете ни ставаха някак лудешки, а закачките – горестни и настойчиви, защото знаехме, че това опиянение от любов и щастие щеше да трае само няколко дни. Десет дни.

Галерия